Италианският всекидневник “Република” прави опит да намери път към приобщаването на ромите и да разбере проблемите, свързани с тях. Това е едно пътуване из европейските страни в търсене на евентуална интеграция или поне на някакво разбирателство и сътрудничество.
Ромите и Европа – от немската непреклонност до френския модел на “ тоягата и моркова”
13 юни 2007
Оказва се, че ромите не са само проблем на България. Все по-често в европейката преса се появяват материали, свързани с невъзможността ромското население да бъде интегрирано и за опитите, които се правят в тази насока. В България положението е изключително тежко като липсва каквато и да е координация и план за действие на национално ниво. Липсва желание и от двете страни да се стигне до някакво приемливо споразумение, а непрекъснатите сведения по медиите за престъпления, извършени от цигани, неспазването на каквито и да е правила, норми и закони, непоемането на отговорности и задължения, водят до изостряне на ситуацията и дори до етническа нетърпимост. За новите "изобретения" за просия и изнудване на български граждани от страна на ромите може да прочете на http://lex.bg/bulletin/?isu=89&tp=n&id=338 . А за намеренията на правителството и премиера Сергей Станишев за интерграция на ромите, четете на http://www.dnes.bg/article.php?id=37472 .Според най-новия доклад на Отдела Роми и преселници към Европейския съвет в момента в Европа ромите са между 9 и 12 милиона. България след Румъния е на второ място по численост на циганското население. Все още обаче официално преброяване няма.
Корицата на френското списание Le Petit Parisien от 1908, чийто брой е посветен на Света Сара, патрона на пътешествениците и на циганите. Всяка година в края на месец май в Южна Франция се събират хиляди роми от цяла Европа.
Статистика: Ромите по света са 36 милиона. Осемнадесет милиона все още живеят в Индия. Около 1 милион са успелите да имигрират в САЩ. С изключение на няколкото хиляди успели да постигнат нормален живот, почти всички са останали в периферията на обществото и на най-ниското социално стъпало. В Европейския парламент до момента е имало трима депутати от ромски произход. Първият е испанецът Хуан де Диос Рамирес-Ередия в периода 1994-1999. В момента има две жени депутати от ромски произход в Европарламента унгарките Ливия Ярока и Виктория Мохачи. Още по
темата: Слаб
е интересът
на
безработните
роми в
Русенско
към
програмите
за
ограмотяване
и за
квалификация „Пийпъл”:
Училища по
джебчийство
процъфтяват
в България и
Румъния
Цигани
се мятат под
коли, за да
изнудват
шофьорите Циганите
питат кой е
Сорос, дето
им помагал Пловдивските
цигани
възстанаха
срещу Румен
Петков
18,1%
от
пълнолетните
роми в
България са
неграмотни |
“Нещо”, което не може да бъде пренебрегвано и незабелязвано. “Съществуват” и трябва да бъдат взети предвид. Често са “проблем” за другите, т.е за “нас”, но преди всичко пречат на самите себе си: много лоши хигиенно-санитарни условия на живот, големи отклонения от нормите, липса на интеграция. Всичко това е вярно. Ако се опитваме да разберем как Европа просреща въпроса с ромите и циганите, ще се сблъскаме със стена от общи приказки и неясни обобщения. Въпреки усилията на Отдела Роми и преселници и Бюрото, създадено през 1993 г. в Страсбург към Европейския съвет за разрешаване на въпроса с ромите, въпреки многобройните страници хартия с доклади, международни отчети и препоръки, произвеждани всяка година, напълно липсва определен план за действие. Европа не успява да превърне думите в конкретни факти. Резултатът е, че както България не знае откъде да започне, за да се справи с този проблем, така и останалите европейски страни са изправени малко или много пред същото. “За съжаление не съществува един единствен модел за справяне с въпроса за ромите”, казва Мария Очоа-Идо, шеф на отдела Роми и преселници към Европейския съвет. “ Ситуацията е различна във всяка страна и всяко правителство по различен начин вижда нещата и взима различни политически решения. През последните двадесет години положението непрекъснато се променя и Съветът на Европа започва все повече да говори за човешките права, за правата на малцинствата и за социална интеграция” През годнините посредством многобройни Препоръки, като например за битовите условия (2005), за икономическото положение и условията на труд (2001), за номадския начин на живот (2004), се търсеше поне някаква отправна точка, основни направления за справяне с ромския въпрос, постоянно изискващ спешни мерки и решения. Добри намерения, но незначителни резултати. Според Годишния отчет на Европейската комисия против расизма и нетолерантността, представен в Европейския парламент на 23 ноември 2005 година, ромите са най-дискиминирания народ в Европа. Циганите не само са пренебрегвани по отношение на работа, жилище, образование, законодателство, но са и постоянна жертва на насилие от страна на расистите. Същият този отчет обаче не споменава нищо за другата страна на проблема, за престъпността, която винаги е характеризирала циганския народ и която толкова много пречи за социалното приобщаване на ромите. Един от най-често подновяваните файлове на Отдела Роми и преселници е за числеността им. Смята се, че ромите в Европа наброяват около 9 – 12 милиона. Въпреки липсата на преброяване, най-вече поради страха това да не се превърне в инструмент за дискриминация, тази цифра е значителна. В някои държави от Централна и Източна Европа, между които Румъния, България, Сърбия, Турция, Словакия – циганите достигат до 5% от цялото население на страните. Румъния води класацията. Според последното официално преброяване през 2002 се споменава за малцинство, което варира между един милион и двеста хиляди и два милиона и половина. Следват България, Испания и Унгария (800 хиляди), Сърбия и Словакия (520 хиляди), Франция и Русия (между 340 и 400 хиляди, но според доклада на Доминик Стайнберг през 2000 г. във Франция живеят поне 1 милион цигани), Великобритания (300 хиляди), Македония (260 хиляди), Чехия (300 хиляди), Гърция (350 хиляди). Италия е на 14 място със 120 хиляди, но се знае, че днес тази цифра се е увеличила на 150-170 хиляди. В сравнение с други държави от Западна Европа като Германия, Испания, Великобритания, Франция, положението в Италия е малко по-добро. В този смисъл историческите събития нямат голямо значение. Всички знаем какви са били намеренията на хитлеристка Германия спрямо циганите: очаквала ги е същата съдба като тази на еврейския народ. В немските контрационни лагери са загинали 500 хиляди роми. В Испания по време на диктатурата на Франко е имало специален закон против циганите, който е бил в сила чак до 70 –те години. Циганите обаче продължава да ги има и винаги са били многобройни. В Италия – Според отчета на Европейския съвет, Италия винаги е имала големи пропуски по отношение на въпроса за ромите. Списъкът с пропуските е дълъг. Противно на останалите европейски държави, Ботуша няма специална политика във връзка с личните документи и разрешителното за престой, докато другите държави дават на циганите постоянно разрешително за престой и даже паспорти. Въпреки че много роми и цигани живеят в Италия от десетки години, те нямат гражданство и резултатът е, че хиляди ромски деца, родени там, не са поданици на нито една държава по света. Тези деца не ходят на училище, нямат достъп до образователната система и не са признати като езиково малцинство. Италия продължава да прави грешката да счита тези хора за номади и да ги изолира в лагери без битови условия и без основни права, докато всъщност те са нормални хора с всички последствия от това. На стр. 29 от доклада може да се прочете: “Няма никаква координация на национално ниво. Понеже липсва единно ръководство, въпросът може никога да не бъде разрешен по подходящия начин”. Италия е порицана по всички параграфи. Дори е“наказана” през декември 2004 заради нарушаване на предписанията за правото на дом. “Наказани” бяха също България и Гърция. Централните бюра - Самото наименование се свързва с трагични сценарии, списъци, бланки. През 1929 г. в Мюнхен се ражда “ Централно бюро за борба против циганите в Германия”, направени са списъци. През 1933 г. са им отнети всички права, а след това идва и изтреблението им. Въпреки всичко появата на Централно бюро изглежда единственият начин сериозно да бъде посрещат циганският въпрос, да се разбере кои са всъщност тези хора, къде живеят, от какво се нуждаят, да се държат под контрол влизанията, излизанията, задълженията и отговорностите, а не само правата им. В някои държави като Германия, Франция, Холандия, Белгия и Испания съществува такова нещо. “В тези бюра – разказва Масимо Конверсо, управител на Организиция на номадите, работят също и роми, културни посредници, които говорят езика им и диалектите, познават навиците на различните групи и детайли, които за нас не означават нищо, а за тях са фундаментални. Не може да пренебрегнем това, ако искаме да посрещнем проблема сериозно и конструктивно”. В Италия Министерството на вътрешните работи и социалната солидарност започнаха серия от “кръгли маси” с експерти и роми. Но министър Джулиано Амато обмисля да създаде правителствено бюро и да стартира европейска конференция, за да се сдобие с необходимите инструменти и място, където да посрещне въпроса. Във Франция – Въпреки “голямата тревога” на Европейкия съвет, Франция със своите 340 хиляди или един милион мануши (роми на френски) изглежда е намерила верния подход за приемането на ромите. Моделът се движи между гостоприемството и нетолератността, тъй като от една страна е законът Бесон (от 1990 и 2000), който предвижда всяка община от повече от 5000 души да има определена територия за приемане на пришълци. От друга страна обаче Никола Саркози още като Министър на вътрешните работи затегна положението в името на сигурността и въведе особено тежки санкции за нарушения, свързани с местопребиването на ромите. Който не спазва правилата на заселническите лагери е вън за винаги. И който се заселва на непозволени територии може да бъде арестуван, а превозното му средство отнето. Законът Бесон вижда в заселническите лагери временно решение. В него е предвидена програма за даване под наем на къщи и земи на постоянно живеещите цигани. От всичко това обаче е реализирана само една малка част, но все пак е направено нещо. В област Париж са създадени лагери с 560 места за 10 години (необходимите са между 6 и 8 хиляди). В цяла Франция местата са не повече от 10 хиляди – една трета от нужното. Но много от циганите живеят в къщи в старите квартали, плащат наем, ток, вода. “Отговорни сме – казва Ариф, ром от Косово, на когото част от семейството му е във Франция – живеем в населените места, не в перифериите, работим като носачи, вулканизатори, в малки фирми за превоз, чистачи, печелим пари и подписваме Пакт за стабилност, според който децата ни са задължени да ходят на училище и е забранено да просим. Ако сме безработни в продължение на шест месеца получаваме помощи. Мой роднина взима 950 евро на месец. Имаме и семейни надбавки. Разбира се, който греши, който е престъпник, краде или не изпраща децата си на училище, бива изгонван от страната. Ние сме тези, които първи трябва да се съобразяваме и да живеем в съгласие с останалите”. Друг очевиден резултат е, че във Франция е много трудно да се видят обикалящи около светофарите и по централните улици цигани. Забранени са всякакви видове просия. Наскоро бившият Министър на вътрешните работи и настоящ президент на Франция Никола Саркози подписа с Румъния проект за връщане на румънските цигани в родината им В
Германия –
Докладът на
Европейския
съюз от 2004 г.
говори за “социални
недостатъци,
предразсъдъци
и
дискриминация
по
отношение
на дома,
работата и
училището, а
също и за
скандални
случаи на
расизъм”.
Казано
накратко, в
Германия 130-те
хиляди роми
и прешълци
според
закона са “
национално
малцинство”.
Имат права и
задължения.
“От
шестдесетте
години на
насам, с
отпадането
на
социалистическия
модел на
Тито – казва
Масимо
Конверсо,
управител
на
Организацията
на
италианските
номади – и с
първите
изселвания
на цигани от
Източна към
Западна
Европа,
които се
повториха
през
осемдесетте
и
деведесетте
години
поради
войните на
Балканите,
Германия
прие хиляди
роми
бежанци.
Бяха им
дадени къщи,
самостоятелни
или части от
жилищни
сгради,
получаваха
помощи за
храна, а
който
искаше, му
беше
подсигурявана
и работа.
Всичко това
–
продължава
Конверсо –
само срещу
задължението
да спазват
споразуменията
и закона. В
противен
случай ги
гонеха
завинаги от
страната.
През тези
години цели
групи от
роми се
установяваха
за дълго в
Германия,
след което
се
заселваха в
Италия,
където
никога не е
съществувал
истински,
строг и дори
суров план
за приемане
на циганите.
На Ботуша
ромите
винаги са
имали по-големи
доходи от
най-различни
източници,
често
нелегални. В Испания – Въпреки диктатурата на Франко, специалните закони и преследвания, в Испания продължава да съществува една огромна циганска общност, която заема трето място в Европа по численост след Румъния и България. В края на осемдесетте години правителството изработи Програма за развитие на ромското население, независимо че бюджетът изглежда изключително малък (3,3 милиона евро, към които обаче се прибавя и финансирането от отделните области). В Испания всеки регион също има Централно бюро, което координира политиката спрямо ромите. В него работят както правителствени представители, така и цигани в качеството на културни посредници. Резултатът е, че вече почти не съществуват номадски лагери. Голяма част от тях вече живеят под наем в жилищни сгради или в собствени къщи, както в перифериите, така и в градовете. Зависи от степента на интеграция. Безработните получават социални помощи от около 700 евро месечно в продължение на 6 месеца. Като цяло положението е добро, въпреки че престъпността сред ромското население все още е висока: кражби има, но най-много са пласьорите на наркотици. В испанските женски затвори 20% са ромки. През последните месеци в периферията на големите градове като Барселона, Мадрид, Сивиля и Гранада отново започват да изникват шатри и бараки. Пристигат от Румъния нови вълни от имигранти роми. |