Къде отиват боклуците или истината за рециклирането

 

Хвърляме страшно много боклуци.  В Америка например количеството на общинските отпадъци (това са битовите и неиндустриалните боклуци от домакинства и  търговски обекти, събирани от общината) се е утроило от 1960 г. насам, а количеството на Софийския боклук се е удвоило през последните десет години. Според статистиките на Европейския съюз от 1995 до 2003 само в Западна Европа битовите отпадъци са се увеличили с цели  23%,  достигайки до 577 кг.  годишно на глава от населението. Един показателен пример са памперсите. Еднократните пелени съставляват 4% от отпадъците на едно домакинство. Всяка година само в България на сметището отиват 323 милиона такива пелени, a в света - 18-20 милиарда. За 2 години всяко едно бебе има нужда от около 4 500 смени на памперсите. Тъй като те не се събират разделно, изполваният и ненужен вече памперс стига до сметището, където си отлежава към 500 години, преди да се разгради. 

С неимоверното нарастване на сметта през последните десетлетия се  увеличават  и усилията  за нейното рециклиране.  През 1980 г. САЩ преработва  само 9.6% от общинските си отпадъци, докато днес този процент се е увеличил на 32%. Подобна е тенденцията в Европа, където някои страни като Австрия и Холандия рециклират 60% и повече от битовите отпадъци.  Във Великобритания този процент е доста по-нисък - 27%, но и там се забелязва бърз напредък в това отношение.

Въпреки всичко, когато в някой град започне разделно събиране на отпадъците, всички тези големи боклукчийски камиони, които сноват нагоре-надолу, ни карат да си зададем въпроса: "Полезно ли е рециклирането за природата? Не са ли разходите и замърсяванията, свързани с транспорта и преработката, повече от извлечените ползи".  Да отговорят на тези въпроси са си поставили за цел учените от  Техническия Университет на Дания и Датския  Център за отпадъци. Те са анализирали жизнения цикъл на отпадъците при различни сценарии и са сравнили резултата от рециклирането с този от традиционните методи - заравяне в земята и изгаряне. Изводът е, че в 83% от случаите преработването е по-добро за околната среда. Учените във Великобритания са установили, че  рециклирането на отпадъците намалява емисиите на въглероден двуокис с 10%. Подобни резултати се потвърждават и от други изследвания.

Един от най-важните  резултати от рециклирането е запазването на природните ресурси, икономията на енергия и по-малкото замърсяване. Всички тези ефекти произлизат от факта, че преработените материали заместват новите, чието производство е свързано с разходи на ресурси, енергия, изсичане на гори и замърсяване. Например при рециклирането на алуминия се изразходва 95% по-малко енергия, отколкото при извличането му от руда. При пластмасата се спестяват 70% от енергията, при стоманата - 60%, при хартията - 40% и 30% при стъклото.

Всички тези факти говорят, че опазването на околната среда е неразривно свързано с усилието да преработваме онова, което изхвърляме.

Как се рециклират отпадъците

Норкал Уейст Систъмс, Сан Франциско

Сан Франциско е на едно от челните места в САЩ по рециклиране на отпадъци. 69% от отпадъците в този град се преработват. Ще направим една кратка разходка в завода за рециклиране на Сан Франциско, който е притежание на Норкал Уейст Систъмс.

Заводът е разположен на площ от 19 000 квадратни метра и обработва 750 тона боклуци всеки ден. 155 човека и съвременни машини извършват рециклирането на отпадъците. Ето как става това...

Процесът започва след като камионът стовари боклуците в единия край на сградата. Те се поставят върху конвейрни линии, които ги транспортират до станцията за ръчно сортиране. Там работниците отделят нещата, които не могат да се рециклират или представляват опасност за преработващата техника. Например найлоновите торбички могат да се заплетат във въртящите дисковете на машините, които отделят хартията от стъклото и консервите. Велпапето и хартията се разделят, след което се сортират на бали. Картонът и пластмасовите бутилки се отделят ръчно. Магнит отстранява железните отпадъци, а алуминият се премахва чрез индуциране на електромагнитно поле в него. Накрая стъклото се отстранява на ръка и сортира в зависимост от цвета и прозрачността му. Целият този процес трае около час и  включва значително количество ръчен труд. Не е по силите на всяка компания обаче да плаща заплатите на над 100 работника. Затова някои фирми  прибягват до по-сложни компютърни системи и дори софтуер, използващ изкуствен интелект. Една такава компания е ТиТех Систъмс.

ТиТех Систъмс

Тази компания използва спектроскопичен анализ  за автоматично идентифициране на материалите. Хартията и пластмасовите отпадъци се разстилат върху конвейрната лента. Когато бъде огрян с халогенна лампа, всеки материал отразява в инфрачервения спектър определена комбинация от дължини на вълните, по която може да бъде идентифициран. Технологии за оптично разпознаване определят формата и разположението на обектите върху конвейра. На базата на цялата тази информация софтуер с изкуствен интелект решава на кой конвейр да бъде прехвърлен съответния обект, това се извършва с помощта на въздушни потоци, изстрелвани от специални дюзи. Използваният софтуер гарантира точност над 90% при сортирането на отпадъците.

Екобулпак, България

Целта на тази компания е изграждането на устойчиви общински системи за разделно събиране на отпадъци. Това дава възможност да бъдат събирани и оползотворени всички отпадъци от опаковки, пускани на територията на дадена община. Екобулпак работи на териториите на София, Пловдив, Русе и др. През 2006 г компанията е оползотворила 46 965 т. отпадъци. От тях хартията е 24 534 т., металите - 4 000 т., пластмасите - 8 820 т. и стъклото - 9 612 т. Екобулпак организира и инициативи за екологично образование. Последното мероприятие - голям концерт и открит урок по разделно събиране с безплатни инструкции, се състоя в София пред Народния театър на 1 юни 2007 г. по случай деня на детето. 

Екопак, България

http://www.ecopack.bg   Друга българска компания за събиране и преработка на опаковки, създадена през 2004. Засега работи на територията на Варна, Правец, Панагюрище, община Берковица, община Тетевен.

В Китай

Китай внася и преработва голямо количество отпадъци от цял свят, тъй като бързо развиващата се икономика на тази страна има нужда от суровини, а какъв по-евтин начин от рециклирането, за да си ги доставиш. Оказва се обаче, че много фирми заобикалят законите и практикуват незаконно преработване на отпадъците, като възлагат на бедни селяни, предимно от Югоизточен Китай (понякога деца), да извършват ръчна обработка при примитивни условия и без каквато и да е защита. По този начин рециклирането не изпълнява най-важната си функция - опазването на природата и човека. На снимката вдясно група селяни рециклират електронни компоненти. Много от тях съдържат токсични материали, опасни за здравето на хората и природата.

Електронните части биват изгаряни на открито в населени места. Целта е извличането на метала след изгарянето на пластмасата. При този процес се отделят голямо количество токсични вещества като диоксин и други, които се вдишват от хората, работещи и живеещи в близост до сметищата.

Производителите на компютри

Под натиска на екологичните организации някои производители на компютри започнаха инициативи, свързани с рециклирането на тяхната продукция. Хюлет Пакард създаде собствен преработващ завод, Епъл ще намали токсичните материали в продуктите си, а Дел дава възможност на клиентите си да връщат старите компютри. Всичко това ни кара да се надяваме, че все по-малко използвани компютри ще стигат за рециклиране до незаконните сметища в Китай. Имайки предвид тези факти, нека се замислим, преди да изхвърлим стария си компютър, принтер или джиесем. Може би е по-добре да ги използваме колкото се може по-дълго или даже да ги подарим на приятел, на някое училище или другаде, където биха ги използвали.

Биоразградими отпадъци

Това са предимно остатъци от храна, неуползотворени части от плодовете и зеленчуците. Те се разграждат по естествен начин от микроорганизмите, които го превръщат в хумус. При самото разграждане се отделя метан, който е горивен газ с приложение в индустрията и бита.

Рециклирането на биоразградимите отпадъци се нарича компостиране и може да се извършва и при домашни условия. Тук можете да прочетете как да си направите компост в собствената си градина. В България все още няма изградена политика за събирането и преработването на този вид отпадъчен материал.

 

Памперсите

От близо две години съществуват памучни памперси с биологично разграждаща се подложка, която спокойно може да се изхвърля в тоалетната. Такива са т.нар. gDiapers, както и BambinoMio (има ги и на българския пазар, за съжаление цената им все още е по-висока от тази на обикновените), спечелили доста международни тестове. Подложката не съдържа пластмаса, полипропилен, хлор, парфюми, аромати и остатъчни отпадъци. Това позволява лесно и пълно разграждане. Даже стават за компостиране, когато са напоени само с урина. Иначе се препоръчва винаги да се изхвърлят дирекно в тоалетната. Тук можете да прочетете повече по този въпрос.

Нашето бъдеще

Всичко зависи от нас. Заедно можем да накараме производителите да използват повече биоразградими материали, по-лесни за рециклиране продукти и по-малко опаковки. По примера на Хюлет Пакард всяка по-голяма технологична компания може сама да организира рециклирането на собствената си продукция. 

От нас зависи да използваме по-дълго време вещите, да купуваме само това, което ни е нужно, да практикуваме разделно изхвърляне на сметта, където е възможно. Можем да избираме стоки, по-малко вредни за нас и околната среда, което означава да обръщаме повече внимание на етикетите и съдържанието на продуктите. Да бъдем информирани и с високо гражданско съзнание.

 ЖК от чужди и български източници